Публикацията включва информация за част от най-популярните методи за обучение на актьори с техните плюсове и минуси за кино стилистиката, както и моя опит при използването на тези от тях, които смятам за приложими и използвам в обучението на актьорите от кино школата New Actors Studio. Ще ви дам отговор на хилядите въпроси, които ви измъчват по пътя на славата. Ще ви разкрия и моите златни правила за успешна реализация на един кино актьор. Искам да ви помогна да промените живота си, да ви дам правилните насоки, които доведоха мен и мойте ученици до зашеметяващ успех в професията. Ако сте убедени, че искате да тръгнете след нас по пътя към постигане на СВРЪХ Актьора, прочете лекциите по реда на тяхното публикуване.
ПРИЛИКИТЕ И РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ КИНО АКТЬОРСКИТЕ ИЗРАЗНИ СРЕДСТВА И ТЕЗИ В ТЕАТЪРА.
Актьорската игра в киното е разновидност на актьорското изкуство. Тя е най-близко до играта на актьора в театъра. Съществуват обаче и някои характерни различия. Основните прилики и разлики ще разгледаме в няколко направления:
КОСТЮМ И ГРИМ.
Костюмът е обществен знак на ежедневието, източник на богата информация за героя. Дава преди всичко историко-географска информация за мястото, епохата, модата и т.н. Върху екрана той информира за реалния свят, за какъвто трябва да приемем фабулата на филма; за жанра, към който принадлежи филмовия разказ и за героя, който е облечен с него. Във всички тези случаи, информацията, която носи със себе си облеклото, обогатява, допълва, противопоставя, или подсилва физическите особености на киноакьора. Аксесоарите са предмети, които за по-кратко или по-късо време обкръжават актьора и понякога са достатъчни да го индивидуализират.
Бастунът, чадърът, калъфът за очила, чантата, лулата и др. – все дреболии, с които е свикнал героят в ежедневието си, са специфични белези на обществената прослойка, към която принадлежи, на неговата индивидуална характеристика. Дълъг е списъкът на тези предмети, чиято функция е да допълват, нюансират, или противопоставят онова, което облеклото вече е загатнало.
В театъра:
Работата върху ролята завършва с костюма. Използват се подплънки за увеличаване на килограмите. Фалшиви перуки и мустаци. Гримът е ярък, подсилен, така че и зрителят на последния ред да вижда ясно мимиката.
В киното:
Работата върху образа започва от костюма. Много рядко се използва фалшив мустак или перука, тялото на актьора трябва да е естествено, за да реагира адекватно. Ако е необходимо актьорът да качи килограми ли да си подстриже косата, го прави наистина.
Могат да се посочат много примери, но аз ще спомена само няколко:
- Роберт Де Ниро – „Разяреният бик”,
- Рене Зегуегер – „Дневникът на Бриджит Джонс”.
- Деми Мур – „Редник Раян”
Гримът е лек и ежедневен. Освен, ако режисьорското решение или сцената не изискват друго.
СЛОВО.
Словото в театъра е поднасяне на информация, а в киното поднасяне на мисли. Словото може да бъде: вербално и невербално.
Ще разделим словото на Вербално и Невербално общуване.
ВЕРБАЛНО ОБЩУВАНЕ.
Както вече казахме, словото в киното е поднасяне на мисли. Добрият киноактьор не трябва да илюстрира репликите, а да предава чрез словото си емоции, органически верни в ситуацията. За това е много важно предварително и много добре той да анализира всяка една сцена от сценария, разбира се с помощта на режисьора, за да разбере какви мисли и емоции вълнуват персонажа му. Това е така нареченият „Действен анализ“.
Словото между персонажите може да бъде осъществяван с използването на различни средства. Съществуват така наречените вербални и невербални диалози.
Вербалното общуване е чрез словото като основно средство, а невербалното общуване е чрез използването на средствата на езика на тялото, които включва: поглед, жест, положение на тялото и др.
В годините на нямото кино, киноактьорът се е определял като “добър” и “лош” в зависимост от вярното си поведение. Когато настъпва ерата на говорящото кино се набляга повече на органичното и вярно словесно общуване. Повечето изследователи в тази област споделят, че словесното общуване се използва предимно за предаване на информация. Но в много случаи устата казва едно, а погледът друго. Актьорите използващи разликата между изричаните думи и поведението, т.е когато думи и поведение не съвпадат, разминават се и си противоречат, се смятат за професионалисти.
ДИАЛОГ.
Комуникацията е едно от основните фактори на отношенията между хората. За да се получи процеса диалог трябва да има две или повече страни. За да има диалог е нужно да има: Начинител и Посрещач на общуването. Доста често се получават разминавания между това, което Начинителят казва и това което Пострещачът възприема. Рядко са случаите когато духовното – мисълта, става достъпна и за двете страни. Много често в живота едно се говори, а друго се мисли.
Диалогът в киното се явява допълнение на пластичното действие: той се явява органична част. Затова в киното се обръщат към словото само, когато има вътрешна необходимост от него.
ГЛАС
Наред с изразяването на чувствата свое достойно място заема и тоналния изказ на изпълнителя. Интонацията, с която гласът изразява емоцията, е от изключително значение, защото макар и несъзнателно хората и обръщат твърде голямо внимание. За да поднесе пълнокръвна реализация на вокалния си потенциал актьорът трябва да съобрази своя изказ с пет важи променливи:
• височина – разстоянието от най-ниския до най-високия тон, до който може да се достигне се нарича „регистър на гласа”
• резонанс – това е средството, чрез което се реализира пълният потенциал на човешкия глас
• емфаза – тя се отнася до окраската, която избираме за думите, за да им предадем желаното значение. Чрез ударението или наблягането върху някой от елементите на изречението се привлича вниманието на зрителите или слушателите.
• темпо – човешкият мозък се уморява много бързо от еднаквостта на дразнителите, затова актьорът трябва да владее темповите вариации, които играят важна роля за приковаване и поддържане на вниманието
В театъра
Силата на гласа е изнесен. Достатъчно силен, за да го чуват всички зрители. Актьорът трябва да пази ритъма, логическите ударения.
В киното
С помощта на микрофона и звуковата техника, обогатява вярното актьорско присъствие. Затова поведението при дадените обстоятелства и средата в киното изискват максимална вяра и достоверност. Другото различие се състои в това, че главното изразително средство на актьора на сцената се явява неговият глас, а движенията само съпровождат или усилват произнесеното от тях, то в киното поглед, движение на ръцете, мисъл, могат да бъдат много по-изразителни от всякакви думи. Фалшът и неискреността са значително по-забележими в играта на актьора на екрана от колкото в театъра,/където по-лесно се крие несъвършенството на художественото превъплъщение./
МОНОЛОГ.
Монологът е реч, която персонажът отправя към себе си. За разлика от диалога, при монолога няма словесен обмен, а значителна по дължина триада.
Съществуват няколко вида монолози:
- Технически монолог – разказ за изминали събития.
- Лиричен монолог – монолог, в които персонажът се отдава на размисъл.
- Монолог на взимане на решение – Поставен пред дилема, персонажът излага пред себе си аргументи преди да реши какво поведение да предприеме.
Упражнение : Гледане и анализиране на монолога на Руси Чанев във филма „АВАНТАЖ” реж. Георги Дюлгеров.
Руси Чанев не се занимава с текста, а е в ситуация. Занимава се с това какво персонажа му мисли по време на монолога. Той чува стъпките отвън по коридора и бързо разкрива методологията на кражбите, за да не го хванат, че издава тайни. След като разбира, че няма да го хванат, започва по подробно обяснение за точния начин на кражби в градския транспорт.
НЕВЕРБАЛНО ОБЩУВАНЕ
Няма съмнение, че физическите качества: телосложение и походка съставляват голяма част от това, което изгражда облика на киноактьора, но и че произтичат преди всичко от конструкцията на филмовия образ. Външният вид се проявява като съставна част на образа. Филмовият актьор поема върху себе си общото значение на този образ и се въплъщава в него. В рамката на екрана естествените черти и релефът на човешкото лице са отчетливо по-ясни, отколкото в реалния живот.
“Очите са огледало на душата”.
Упражнение : Късометражният филм 13/14 реж. Любомир Бреснички и
Късометражен филм „Обърнати акорди“ реж. Георги Костов, „Шах – Мат“ реж. Емилиян Дчев и Зорница Симиджийска
1314 2009 from Zlateto Keremedchieva on Vimeo.
Reversed acords 2009 from Zlateto Keremedchieva on Vimeo.
Шах Мат филм from Zlateto Keremedchieva on Vimeo.
Погледът в киното е основен елемент, толкова важен, колкото словото в театъра. След провала на първото ни упражнение, решихме да изчистим театралното си поведение с проста филмова задача, в която цялата ситуация да се разиграва чрез поглед, жест и основно с мисъл – „Вътрешен монолог“.
Поставени в определена ситуация с ясни цели, трябваше да се опитаме да изчистим театралното си поведение и да се опитаме да съпреживеем емоциите на персонажите си, без да се опитваме да ги показваме и подсказваме на зрителите.
Филмът представя един не до там класически любовен триъгълник, в които зрителят с помощта на актьорското присъствие трябва да успее да се ориентира във взаимоотношенията между персонажите. Избрахме си интрериорна локация за по лесно изпълнение и заснемане на упражнението.
Тук е мястото да споменем и разликите в игралните пространствата за кино и театър.
В театъра
Играе се на сцена
- голяма сцена
- камерна сцена
В киното
Снима се на:
- локация
която бива интериорна
- екстериорна
- павилион
- на зелен или син екран.
БЛУ БОКСА се използва предимно в телевизията,
Работата на киноактьора се прекъсва много по-често отколкото в театъра. Като се има предвид, че един кадър трае на екрана не повече от 30 секунди, то актьорът в киното играе във всеки кадър не повече от това време. Условията при създаване на филма са такива, че се налага да се снимат стотици отделни кадри и то не в реда, в който се появяват на екрана. Кадър 2 може да се снима след кадър 500. Ако действието и на двата кадъра протича на плажната ивица, то ще се снимат един след друг, в един и същи ден, за икономия на време и пари. И още нещо, процесът на снимане на един филм трае няколко месеца. Затова актьор, играещ един герой, създава неговия образ в продължение на тези няколко месеца и през цялото това време той трябва да запази единството на образа, въпреки постоянните прекъсвания. Всички обстоятелства, присъщи декор, реквизит. Връзката киноактьор – зрител е своеобразна и тук кинорежисьорът се явява свързващото звено и основен фактор при изпълнението на ролята пред камера, формирайки по този начин „играта” на киноактьора в съответствие с общия замисъл на филма. Художественият монтаж създава окончателния рисунък на актьорския образ, той му дава живот. Затова актьорската игра в киното е неотделима от процеса на монтажа.
Киноактьорът не трябва да приема декора като условен, както е в театъра, а да се „срасне” с него и с абсолютна органична вяра да живее в предлаганите обстоятелства.
В театъра
Може да се работи с въображаеми предмети и се използва условността на „Магическото АКО”- системата на Станиславски. АКО героят ни се намира в гора, то тогава сцената е ГОРА.
В киното
Предметите и декора задължително са истински. Ако персонажът ни пие кафе, то тогава би следвало той да се намира в истинско кафе и да пие от истинска чаша горещо кафе.
Действието във филма 13/14 се развива в хола на една една къща в кв. Редута. Специално ходихме на оглед за мястото, защото декорът, трябваше да носи емоцията и да подсказва характерите на персонажите ни. Огромна стая с една стъклена стена, изчистен декор и не толкова колоритен като цветова гама.
След като заснехме и изгледахме вече готовото упражнение, стигнахме до извода, че използването на силата на погледа помага много на киноактьорите за предаването на мисли и постигането на по-голямо въздействие върху зрителите. Упражненията за поглед са много важни при киноактьорите. Чрез тях ще накарате зрителите да “почувстват погледа ви”, а ако сте успели да развиете това внушение, малко хора ще могат да ви устоят.
ЖЕСТ.
Актьорското поведение е съпроводено от редица жестове, които са част от нашето присъствие като хора. Това е т.н „Език на тялото“. В театъра и в киното той обаче е много различен.
В театъра
Изпълненията на един театрален актьор са външен изблик на неговите чувства придружени с големи жестове и мимики. Ако актьорът обере тези средства, рискува да бъде разбран само от зрителите на първи и втори ред.
В киното
Киноактьорската изразителност позволява на актьора да проникне в най-дълбоките чувства, които персонажът му преживява. Външният вид на жеста се проявява като съставна част от емоциите.
Жестовете са част от нас самите, но по-подробно върху тях ще трябва да се спрем по-нататък , защото това си е цяла наука, на която трябва да се обърне повече внимание. Във филма 1314, използвахме дори и минималните човешки жестовете, като наблегнахме на тях в детайли и това ни помогна да подсилим актьорското си внушение.
ИЗГРАЖДАНЕ НА ОБРАЗ.
Това, което вижда зрителят пред себе си, е индивидуалността на актьора и на създадения от нето образ в тяхното единство. Но как актьорът да се справи с това: представата, действителността, фантазията и чувствата често си противоречат. Как да проникнеш в мислите и интересите на друг? Да направиш жив образа на друг човек – образ, който се явява художествено изображение. Външното поведение, макар и „вярно”, никога няма да излъже. Тогава? Актьорът трябва дълбоко да проникне в чувствата, усещанията и възприятията на образа така, че те да завладеят въображението му и да го накарат да забрави своите собствени мисли, чувства. По този начин той ще се въплъти в „живия” образ на друг човек.
В театъра
Образът в театъра се създава от Драматурга, актьора и режисьора. Неговото изграждане не завършва с премиерата, а продължава с всяко следващо представление. Така актьорът има възможността винаги да коригира образа си.
Театърът е определен вид изкуство, притежаващо свои собствени закони и особености. Затова актьорът трябва съзнателно да видоизмени своята концепция за сценичния образ. Той трябва да облече тази концепция във форма, която да се съгласува с изискванията на театъра.
Актьорът трябва да превърне реалността в театрална:
- да научи текста;
- да се подчинява на изискванията на режисьора;
- актьорът трябва да си създаде свой собствен сценически ритъм;
- под ръководството на режисьора трябва да координира своята игра с играта на останалите участници в пиесата.
Този процес на координиране на играта на всички актьори, участващи в спектакъла, се нарича създаване на цялостен игрови ансамбъл.
В киното
Образът е продукт на киноактьора и кинорежисьора. Литературният сценарии, който е основата на филма, представлява приблизителна структура на сюжета. В него актьорът няма да намери онези елементи, които биха му помогнали да изгради завършен образ. Кинорежисьорският сценарий съдържа описание на кадри, свързани спрямо принципите на монтажа, снимачните ъгли, осветление, декар, реквизит и в него киноакьорът трябва да открие онези елементи за образа, които му предстои да пресъздаде. Образът практически съществува само във въображението на кинорежисьора. А изграждането на образа се извършва едновременно с изграждането на филма. След завършването на филма, завършва и работата по изграждането на образа. Веднъж завършен и „сглобен”, филмът не подлежи на никакви корекции.
В “ Теория на киното”- Зигфрид Кракауер тълкува актьорското изкуство в киното: той одобрява антитеатралния и антиилюзионния модел на актьорството, но стремежът да се постигне спонтанност и безусловен автентизъм е опасен капан за филмовото творчество.
Съвременното кино живее в тясна връзка с действителността, съпоставя изкуството с живота, будейки емоции и размисли. По-голямата част от ролята се оформя непосредствено на снимачната площадка. Създавайки нова естетическа стойност под формата на автентичност.
Външността на актьора е ценена, но тя има значение дотолкова, доколкото позволява да изрази вътрешното му съдържание. Най-важно е умението на актьора да мисли чрез екранните ситуации, живото действие на снимачната площадка.
Статусът на актьора в киното се променя. От равнодушен изпълнител той се превръща в творчески субект. Екранното битие на героите, начинът им на държане и реакциите им пречупени през призмата на личното преживяване са израз на човешкото съществуване. Киноактьорът е съавтор на цялото произведение.
В началото на тридесетте години театралният и филмовият актьор не са далеч един от друг, но границата между тях е все още ясно очертана.
РЕПЕТИЦИЯ.
В театъра
Действието в пиесата се развива тук и сега и сцените се репетират и граят хронологично. Репетицията в театъра е представена от няколко етапа.
- Действен анализ
- Етюдни упражнения на сцена
- Поставяне на мизансцен
- Техническа репетиция – за декор, звук и осветление.
В киното
Сцените никога не се снимат хронологично. Снима се по локации, с цел по-практично използване на времето. Актьорът трябва да знае, че важна част от киноактьорската работа е чакането.
ПУБЛИКА
В театъра
Всеки път се играе като за първи път и за публиката.
В киното
Няма публика. Актьорът трябва да се абстрахира от екипа на терен, дори и от камерата. Да се концентрира и изолира от всички външни фактори. Единствено мотивацията и мисълта на персонажа в дадената сцена е водещият механизъм, до които актьорът трябва да достигне след много подробен действен анализ. И именно за това казваме, че добрият киноактьор трябва да е добър анализатор.
ПРОЧЕТЕ ЧАСТ 4 - ВЪВЕДЕНИЕ В ОСОБЕННОСТИТЕ НА КИНОТО, С КОИТО КИНОАКТЬОРЪТ ТРЯБВА ДА СЕ СЪОБРАЗЯВА. Там ще разберете как актьора трябва да се пласира спрямо плана, в който го снимат.
