Публикацията включва информация за част от най-популярните методи за обучение на актьори с техните плюсове и минуси за кино стилистиката, както и моя опит при използването на тези от тях, които смятам за приложими и използвам в обучението на актьорите от кино школата New Actors Studio. Ще ви дам отговор на хилядите въпроси, които ви измъчват по пътя на славата. Ще ви разкрия и моите златни правила за успешна реализация на един кино актьор.
Искам да ви помогна да промените живота си, да ви дам правилните насоки, които доведоха мен и мойте ученици до зашеметяващ успех в професията.
Ако сте убедени, че искате да тръгнете след нас по пътя към постигане на СВРЪХ Актьора, прочете лекциите по реда на тяхното публикуване.
. ВИРТУАЛНА ШКОЛА – ЧАСТ1
“Изкуството прави живота на много хора различен.” – Александра Фигуредо
Трябва да Ви предупредя, че щом вече сте взели да прочетете тези записки, вашият живот коренно може да се промени. Най-добре би било да ги върнете обратно на този, от когото сте ги взели, защото ако ги прочетете, Ви очакват неприятности. Не е изключено и да преживеете и приятни мигове, може дори и да спечелите пари, но неминуемо ще настъпи време, когато ще си блъскате главата, че не сте имали достатъчно здрав разум да си опазите спокойствието.
Обичате ли да си прекарвате времето пред компютъра в пиене на кафе и гледане на телевизия, тогава захвърлете тези записки веднага! Отървете се от тях по какъвто и да е начин, защото ако ги прочетете сте загубен! Защо ли? Отговорът е много прост: Защото от този момент нататък нищо не Ви гарантира, че няма да станете киноактьор.
Още щом си дадете сметка, че можете да присъствате пред кино камерата, животът Ви ще се превърне в ад. Наистина това ще бъде един доста вълнуващ ад, с много мигове на радост и задоволство от добре свършената работа, но все пак ад! Вашето седене пред компютъра ще намалее, ще започнете да наблюдавате и да анализирате хората, с които разговаряте докато си пиете кафето, да си водите тайно бележки за някои черти от характерите им и за някои конкретни жестове от тяхното поведение, за да ги използвате по-късно в работата си по ролите. Няма да сте в състояние вече и да се наслаждавате на филмите, които гледате, а ще започнете да ги гледате критично и аналитично в посока на нещата, които с вас ще коментираме в отделните глави.
Е, още ли искате да станете киноактьор?
Ако и след всичко това, отговорът е: ДА …
Нека тогава започнем по същество!
Ще разделя записките си на четери основни части.
І част – ПЪРВИ СТЪПКИ КЪМ КИНОАКТЬОРСКОТО ПРИСЪСТВИЕ- ще ви помага да се концентрирате върху истинската си мисия и да определите целите си;
ІІ част – ВЪВЕДЕНИЕ В ОСОБЕНОСТИТЕ НА КИНОТО, С КОИТО КИНОАКТЬОРЪТ ТРЯБВА ДА СЕ СЪОБРАЗЯВА- помага ви да се създаде ефективен план на действие и да си създадете своя метод на работа;
ІІІ част – РАБОТА СЪС СЦЕНАРИИ – помага ви да преодолете препядствията, които ще ви пречат да се движите напред.
ІV част – НАЧИНИ ЗА УСПЕШНО ПРЕЗЕНТИРАНЕ НА АКТЬОРИТЕ В АКТЬОРСКИЯ БИЗНЕС – ви помага как да се издигнете в актьорският бизнес. Практики и партньорства с агенции, за да се достигнат по-големи възможности за успех.
В тези записки ще откриете много практически упражнения, принципи и стратегии, които ще ви помогнат в работата ви на киноактьори, ще можете да ги прилагате на практика – веднага и да виждате резултатите от тях.
І част. – ПЪРВИ СТЪПКИ КЪМ КИНОАКТЬОРСКОТО ПРИСЪСТВИЕ
“Театралният актьор разчита предимно на своите “външни дадености”,
докато киноактьора трябва да разчита единствено на своите “вътрешни дадености” и способността си да преживява емоции. Да е ЕМОЦИОНАЛЕН АТЛЕТ.” – Лий Страсбърг
В Щатите нямат висше държавно училище по сценични изкуства, но за сметка на това актьорските школи там не са една и две. Има обаче една, в която се влиза много трудно и се завършва още по-трудно, а Холивуд и Бродуей са образно казано, само на една крачка от нея.
Това е школата на Лий Страсбърг – АКТЪРС СТУДИО.
През 1949г Страсбърг приема ръководството на Актърс Студио. Въпреки, че не е негов основател, но както пише в официалния сайт на школата:
“Днес, когато някой се сети за „Актърс студио”, името Лий Страсбърг изкача в съзнанието му едновременно и спонтанно.”
Лий Страсбърг е създал безброй суперзвезди и сам се превърнал в легенда. За тези, които днес, 100 години след рождението му, биха попитали: „кой пък е тоя Лий Страсбърг?“, прилагам кратка извадка от „учителския му дневник“:
——————————–
КАРЕ
Негови ученици са:
Джеймс Дийн, Марлон Брандо, Ал Пачино, Дъстин Хофман, Джийн Хекман, Кетрин Хепбърн, Джейн Фонда, Мерил Стрийп, Робърт Дювал, Робърт де Ниро, Робърт Редфорд, Мики Рурк, Алек Болдуин, Харви Кайтел, Сали Фийлд, Джак Никълсън, Ерик Робъртс, Денис Хопър, Уолтър Матау, Сидни Поатие, Джон Войт, Кристофър Уокън, Барбра Стрейзънд.
И още към 800 актьори със световна слава.
——————————–
За огромно съжаление в България не съществуват такива школи за кино обучение.
Ето защо, търсейки киноактьора в себе си и опитвайки се да си отговорим на хилядите въпроси, които ни вълнуват относно киноактьорското присъствие и основно на един фундаментален – Кой са основните особености на актьорската игра пред кинокамера?
Ние ще се обърнем към метода на Станиславски и системата на Лий Страсбърг, дори и в частност до техни ученици и последователи.
И така, в търсене на пътя и запознавайки се с Метода на Страсбърг, стигнах до извода, че ще ни е нужна “Лаборатория”, място където по лабораторен път стъпка по стъпка да се опитаме да създадем свой метод на работа. Място където да се упражняваме и да се учим от грешките си.
Така се появи New Actors Studio, където за три месеца, залагайки на група от седем млади актьори, завършили наскоро НАТФИЗ, „Любен Гройс” и няколко ентусиасти, любители на киното, проведохме поредица от упражнения и уъркшопи, които ни доведоха до резултатите, които ще изложа.
Първият ден направихме просто упражнение с кино камера. Задачата ни бе да влезем в кадър(в стаята), да си помислим за нещо тъжно, а останалите гледайки контролния монитор да познаят за какво си мислим.
След като абсолютно всички пробвахме упражнението, седнахме и прегледахме записите. Резултатът беше направо отчайващ. Абсолютно всеки един от нас преиграваше и ПОКАЗВАШЕ състоянията си. Изиграваше с жестове какво вижда, а върху лицата ни се четеше напрежение и много мимики.
Пълен провал!
Така опровергахме твърдението, че да си киноактьор не е нужно специално обучение. Дори й, че актьорското обучение, което получаваме в нашите арт училища, не е достатъчно, за да се справим успешно с поведението пред камерата. С това на пръв поглед просто упражнение разбрахме, че киноактьорът трябва да има солидна предварителна подготовка, различна от театралната, а това да си „емоционален атлет” не е толкова просто, колкото изглежда.
Решихме да не се отказваме, все пак нали целта ни бе да се научим да бъдем киноактьори. А щом и вашата цел е да станете киноактьори, то вие естествено ще искате и да сте сред най-добрите и това е напълно разбираемо! Колкото по-добри киноактьори сте, толкова повече ще Ви търсят за работа.
Известни са ни три типа актьори:
- Посредствени актьори – За тях няма смисъл да казвам нищо.
- Добри актьори – Това са тези, които се поставят в “Аз в поставените обстоятелства”(системата на Станиславски.)
- Свръх актьори – Тези, който надскачат себе си.
“Успехът започва в рамките на отвъд, отвъд достигането на целите си.” – Александра Фигуредо
„Много от актьорите се стремят да бъдат самите себе си, да отговарят и да реагират така, както те биха го направили. Отказват да направят каквото и да е, което не съответства на характера им. Те нямат никакви съзнателно изградени теории – стремят се просто към откровеност. Това придава на работата им особено усещане за автентичност, но и на техническа непохватност. За това правилното разбиране и прилагане на Метода може да разшири възможностите на същите тези актьори, които иначе са склонни към едностранно развитие.” – Лий Страсбърг
А ако следвате стриктно съветите ни, то и вие несъмнено ще успеете.
Всеки може да се снима в киното, но това което ще ни отличи от посредствените актьори е това до колко умело ще успяваме: да вникваме в драматургията и жанра, да анализираме, да познаваме спецификата на работа в киното: камера, марки, планове, обективи, ракурси, монтаж и още много други неща, с които един киноактьор е длъжен да се съобразява.
С първото упражнение ние доказахме, че киноактьорското присъствие е самостоятелна единица и е съвсем различно от театралната игра.
Установихме и един парадокс: Хората, които никога не се бяха занимавали с театър се справиха по-добре със задачата от дипломираните актьори в групата. Естествеността на жестовете и оценките на актьорите винаги са били за предпочитане от кинорежисьорите. Оказа се пък, че театралните актьори са забравили как да бъдат естествени.
„Мнението, че театъра представлява основа за останалите видове драматични изкуства е признато само на теория. Практически не е обмислено и главно не намира достатъчно разбиране при филмовите режисьори, чийто познания за актьорските възможности остават повърхностни…” – Карел Маршине
Сега е време и Вие да опитате да направите това упражнение, за да ме разберете най-добре. Вземете телефона си и се заснемете.
Какво, направихте ли го вече?
Ако е така, значи вие вече се сблъскали с трудностите на киноактьорското присъствие, на които сега ще направим разбор. Ако обаче не сте, то тепърва Ви предстои да се сблъскате с тях!
Така, че внимавайте!
ВАЖНО!!!! ВСИЧКИ УПРАЖНЕНИЯ СА ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ АКТЬОРСКИ ЗАДАЧИ. ВСЕКИ ЕДИН АКТЬОР ЩЕ ПОЛУЧАВА ОТ РЕЖИСЬОРА МНОЖЕСТВО ПОДОБНИ АКТЬОРСКИ ЗАДАЧИ, КОИТО ТОЙ ТРЯБВА ДА ИЗПЪЛНИ ПРЕД КАМЕРАТА, ЗА ТОВА ТРЯБВА ДА СТЕ ГОТОВИ ЗА ВСЯКАКВИ ЗАДАЧИ, ЗА ДА ГИ ИЗПЪЛНЯВАТЕ С ЛЕКОТА. КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ЕМОЦИИ УМЕЕТЕ ДА ПРЕДАВАТЕ ТОЛКОВА ПО ЛЕСНО ЩЕ СЕ РАБОТИ С ВАС. ЗА ТОВА ПРОБВАЙТЕ ТОВА УПРАЖНЕНИЕ С ВСИЧКИ ЕМОЦИИ ЗА КОИТО СЕ СЕТЕТЕ.
Когато погледнете резултатите от упражненията, в главата Ви започват да изскачат куп въпроси:
Първият въпрос, който започва да вълнува актьорите след тези упражнения, било то професионалисти или не, е каква е целта на упражнението! Отговорът на този въпрос всъщност е прост, макар и да не изглежда толкова прост.
ЦЕЛТА НА ТОВА УПРАЖНЕНИЕ Е ДА СЕ НАУЧИМ ДА ИЗБЯГВАМЕ ДА ИГРАЕМ ПРЕД КАМЕРАТА, ДА СЕ НАУЧИМ ДА ПРЕЖИВЯВАМЕ ЕМОЦИИТЕ НА ПЕРСОНАЖА СИ, ДА СЕ НАУЧИМ ДА БЪДЕМ „ЕМОЦИОНАЛНИ АТЛЕТИ”.
А вторият въпрос е как да се научим да го правим?!?
КАТО СЕ НАУЧИМ ДА МИСЛИМ. ДА СИ ПРЕДСТАВЯМЕ КОНКРЕТНИ ИСТОРИИ ОТ НАШЕТО БЛИЗКО МИНАЛО.
Този съвет Ви звучи глупаво, нали? Но не е!
АКТЬОРСКОТО МАЙСТОРСТВО ЗА КИНО Е ПРЕДАВАНЕ НА МИСЛИ, А МИСЪЛТА ИЗЛИЗА ЧРЕЗ ПОГЛЕДА. ПОСТИГА СЕ ЧРЕЗ ТАКА НАРЕЧЕНИЯТ ВЪТРЕШНИЯ МОНОЛОГ
Мислите ни се четат в погледа. Виновник за това е вътрешния ни монолог. За тези, които ще попитат: Какво е вътрешен монолог? – ще кажа:
ВЪТРЕШНИЯ МОНОЛОГ СА МИСЛИТЕ, КОИТО НИ ВЪЛНУВАТ ПО ВРЕМЕ НА АКТЬОРСКОТО НИ ИЗПЪЛНЕНИЕ. ТЕ СА ПРЕРАЗКАЗ ОТ ИМЕТО НА ГЕРОЯ ЗА НЕЩАТА, КОИТО ГО ВЪЛНУВАТ ПО ВРЕМЕ НА ДЕЙСТВИЕТО.
Добре, хайде пак да опитаме заедно първото упражнение.
Какво, има ли разлика?
Естествено, че има. Както в театъра, така и в киното героят не може да оживее без вътрешния монолог. Това е двигателят, които кара актьора да заживее с ролята си. Разбира се, преди това трябва да сте си намислили точно какво виждате пред себе си. Да ВИЗУАЛИЗИРАТЕ точната ситуация, в която изпада героят Ви. Иначе няма смисъл да започвате.
Какво казахте?
Не можете да измислите нищо и не можете да започнете? Не знаете какво трябва да си мислите по време да упражнението? Така ли? Хм. Понякога и това се случва. Причината за това е проста. Или не сте достатъчно наясно със ситуацията, или не сте достатъчно опитен, за да се отпуснете в упражнението.
Причината в първото е мисълта.
Причината за второто е – практиката.
Много неща могат да се изговорят по този въпрос „мотивировка на характерите”, „елементи на етюда”, „кулминация на действието” и др., но като цяло истината е в това, че вие се нуждаете от повече мислене или от повече практика, или от двете заедно.
В тези записки няма да намерите никаква магическа формула, която би Ви спасила от мислене и упражнения.
„Отговорът на всички въпроси Уотсън се крие в кошчето за боклук.”, за това хвърлете онова, на което са ви учили до сега и започнете отначало, но този път тръгнете право към целта! – ПРОФЕСИЯ КИНОАКТЬОР.
КИНОАКТЬОРЪТ ТРЯБВА ДА УМЕЕ ДА ИЗВИКВА КАРТИНИ ПРЕД СЕБЕ СИ, ДА ВИЗУАЛИЗИРА И ВРЪЩА СИТУАЦИИ ОТ МИНАЛОТО, КАТО ПО ТОЗИ НАЧИН ИЗВИКВА НУЖНИТЕ ЕМОЦИИ В СЕБЕ СИ.
За да Ви помогна, нека заедно да тръгнем по стъпките на киноакьорите, като започнем от метода на Станиславски и стигнем до Лий Стразбърг.
Та нали човек, за да се научи да върви първо трябва да се научи да пълзи.
ПРОЧЕТЕ ЧАСТ 2 – Метода на Станиславски и Лий Стразбърг
