Публикацията включва информация за част от най-популярните методи за обучение на актьори с техните плюсове и минуси за кино стилистиката, както и моя опит при използването на тези от тях, които смятам за приложими и използвам в обучението на актьорите от кино школата New Actors Studio. Ще ви дам отговор на хилядите въпроси, които ви измъчват по пътя на славата. Ще ви разкрия и моите златни правила за успешна реализация на един кино актьор. Искам да ви помогна да промените живота си, да ви дам правилните насоки, които доведоха мен и мойте ученици до зашеметяващ успех в професията. Ако сте убедени, че искате да тръгнете след нас по пътя към постигане на СВРЪХ Актьора, прочете лекциите по реда на тяхното публикуване.
ВЪВЕДЕНИЕ В ОСОБЕННОСТИТЕ НА КИНОТО, С КОИТО КИНОАКТЬОРЪТ ТРЯБВА ДА СЕ СЪОБРАЗЯВА.
Условията, при които актьорът се налага да работи в киното, увеличават трудностите на киноактьорското изпълнение. Те изискват от него познаване не само за плановете и ракурсите в киното, но и познания за жанр, монтаж, осветление, звук, обективи и т.н
ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА КИНОТО
Основните елементи, с които си служи киното са:
- епизод
- сцена
- кадър
- план
- ракурс (гледна точка)
След като споменахме кой са основните елементи, с които си служи киното. Следва да ги разгледаме по-подробно.
ЕПИЗОД
Епизодът се състои от редица сцени, но може и само от една, при условие, че тя е значителна за филма. Под определен епизод е добре да се разбира голям раздел от действието на филма.
СЦЕНА
Сцената се състои от определен брой кадри или само от един. Сцената е непрекъснато действие.
КАДЪР
Кадърът, като техническо определение предполага времетраене максимум 30 секунди. Камерата работи непрекъснато от самото начало до самия край на кадъра. Кадрите се заснемат в определени планове.
ВИДОВЕ ПЛАНОВЕ В КИНОТО
В практиката са известни следните планове:
1. Общ план – използва се за масови сцени. Цял ръст. Позволява леко преекспониране на движенията. Ако е необходимо може да се повишава тон, но само ако е необходимо. Общият план се използва, за да се покаже мястото на действие и актьорът трябва да знае, че не се акцентира върху него. Обрано поведение, без импровизации. При диалог диафрагма не се използва.
2. Американски план – два вида американски план:
- нисък – от коляното на горе
- висок – от таза на горе
При този вид крупност, акцентът е основно към актьора, който може да е сам или във взаимодействие с друг партньор. Крупността илюстрира средата. Тук диафрагма се използва само ако режисьорът го изисква.
3. Среден план – Този вид крупност започва над лактите на актьора и нагоре. Тук жестикулирането е обрано до минимум. Отпусната мускулатура на всичко. Движенията на тялото трябва да са плавни. Диафрагма не се използва.
4. Полу-близък план – Този вид крупност започва от средата на гърдите. Жестикулирането е обрано. Отпуснато тяло и врат. Движенията на врата и главата са плавни. Мускулатурата на лицето, нос, бузи, чело – отпуснати. Диафрагма не се препоръчва, ако има диалог или монолог, репликите са тихи. Ако се демонстрира ярост, напрежението е в брадичка, очи, челюст. В този случай може да се използва диафрагма.
5. Близък план – Показва ясно лицето. Никакво жестикулиране. Отпуснато тяло. Движенията на врата и тялото са плавни почти обрани до минимум. Отпусната мускулатура. Репликите са тихи. Близкият план е нещо специфично, уникално за киното. Само киното позволява порция или част от някакво действие, лице, малък предмет, детайл от предмет да бъдат избрани от цялата сцена и да бъдат показани на екрана в близък план. По принцип, пиеса, опера или концерт трябва да бъдат наблюдавани от едно определено разстояние и място. Киното и близките планове дават възможност за детайлно изследване на някои неща. Близкият план пренася зрителя вътре в сцената, елиминира ненужното за момента, изолира общото, насочва вниманието на зрителя към важното за нашата история в дадения миг. Добре избран, добре филмиран, добре монтиран близък план може да вкара драматургичен удар и визуална яснота в дадено събитие. И обратното – неизползван правило, близкият план може да обърка зрителя, да го разсее и по този начин да неутрализира неговата кинематографична стойност.
Близките планове са едно от най-силните оръжия в ръцете на киното.
В този вид крупност се снимат и детайли
6. Детайл – Части от главата на човека, като ухо, очи, устни, заснети в детайл, подсилват значително драматичното напрежение във един филм. И не на последно място, детайлите много лесно и точно показват размера на дребен предмет или животинче, заснети в човешка ръка. Движенията не са резки, нито много плавни. За бързината на движенията винаги трябва да се допитваме до режисьора. Правят се пробни дубли.
В никакъв случай това описание не претендира за изчерпателност на плановете в киното, те никога не са били нещо математически точно. Плановете се преливат един в друг и ако човек гледа наблюдателно, ще разбере, че могат да съществуват и в не чист вид.
РАКУРС
Ракурс в киното се нарича гледната точка, от която се снима даден предмет или актьор.
Съществуват следните видове ракурси:
- Нормален – камерата и актьорът са на една хоризонтална линия.
- Нисък – снима се от долу на горе. Целта му е да създаде усещане за сила, величие, тържество, превъзходство. По този начин не само се увеличава ръста на актьора, но се издига и духовната му мощ.
- Висок – Гледната точка е от високо. Има за цел да смалява актьорът, да го подтиска и унижава.
Ракурсът е елемент, които създава стил. Той оформя композицията на сцената и определя нейния характер. Подсилва чувствата и така характерът се обогатява.
Във фотографията има закономерност, че на един човек профилите са различни. Актьорът трябва да знае, кой профил му е по-силен и да го използва.
Упражнение: Репортерско интервю.
Това е упражнение и за начинаещи актьори и се използва с цел да се научат да се абстрахират от камерата в няколко направления:
-План
-Ракурс
-Движение на камерата
